Новата приказка за Червената шапчица и Кумчо Вълчо

       Имало едно време момиченце със червена шапчица.......
Всички знаем, как завършва приказката за Червената шапчица. Вълка я е изпреварил и отишъл първи в къщичката на баба й. Изял баба й, а след това  и Червената шапчица.
Когато бях малка, винаги се чудех, как може вълкът да изяде бабата и Червената шапчица и след това, ловците да разпорят корема му и от там да излязат живи и здрави. Винаги ми е било много чудно и глупаво, мислех си, да бе да, ще те изяде вълка и след това ще си жив.
След много години разбрах, че това не е оригиналният завършек на приказката и че всъщност завършека е бил без ловци, с много натуралистични сцени и любимите ни герой не оживяват. Наскоро моя приятелка  ми разказваше, как чела приказката за седемте козлета в оригинал на внуците си,  но за нейно учудване имала проблем с дъщеря си. Защо ли? Ами, защото  според новите тенденции за възпитание на малките деца, приказките, особено старите  за Кумчо Вълчо, трябва да се разказват и завършват по нов начин. Вълкът не е лош и на това трябва да се научат децата, че няма лошо и  че лошото не съществува. Всичко е добро, само добро, света е едно чудесно място за живеене, където всички се разбират и живеят щастливо. Разказваше ми тя, а  очите ми, все повече се отваряха от почуда и изненада, докато не достигнаха максимума си в момента в, който тя каза:
       - Да Вили, децата не трябва да знаят колко лош може да бъде света, за да не мислят за него като такъв. С тази  нагласа, те никога няма да го срещат, защото в техният свят просто няма да има лошо. И Вълка не е лош, той си живее в гората и така, той не яде други животни, защото е добър.
     - Значи, трябва да започнем да обучаваме животните в новите ценности, за да не вземат да нападнат децата и другите животни. 
     - А може би по-скоро, моите деца, няма да излизат от мястото, където живеят сега, за да не ги достигне лошото.  
    - А те къде са?
    - В планината, в едно село, където има спокойствие и чист въздух, хармония и любов. Семейство от Новата Епоха така се самоопределят. 
    - В планината?!?! - вече нямах думи.
Знам, че в живота си, всеки среща, този или това, от което има нужда, колкото и нелепо или гадно или нечестно да ни се струват на нас самите, но ние срещаме, огледалото на нашата същност. По този начин ние се развиваме, изучаваме дълбочината на нашата природа. Всъщност тези млади хора имат право да мислят, че техните деца, няма да срещат лошо в живота си, ако в тях самите няма нищо лошо.
Но, както винаги има едно голямо НО. Не сме достигнали до тази точка на развитие, не знаем как да трансформираме чувствата си, от отрицателни към положителни. Това не е магия, това е дълъг процес на обучение и да, след това можем да  владеем и управляваме чувствата си, НО преди това трябва да се срещнем с реалността. 
 Мили деца, когато Кумчо Вълчо почука на вашата врата, Моля Ви, не му отваряйте!